Бар "Титаник"

Клуб за борба с пролетната умора

Канал #poetry - някой ден ще разкажа повече

Днес почти всеки има свой собствен блог и фейсбук е превзел свободните минути на хората, анонимността отдавна е почти непостижима, а IRC е понятие от речника на по-старото поколение - сиреч моето.

Връщайки назад лентата, не бяха кой знае колко отдавна дните, когато хора имащи някакъв достъп до интернет намираха начини да общуват 'виртуално'. И все пак годините на BBS-ите в България се помнят от малцина, както и първите стъпки на IRC.

Когато денят превали

Поглеждам през високия прозорец навън. Констатирам, че денят е започнал да расте и че залезът отново е различен. Колите по тясната уличка са напъплили като мравки, които отиват и се връщат от мястото, което плячкосват. Чуствам се крайно временно явление тук. Въпросът за адаптация никога не е седял, от началото знам, че съм за кратко и колкото по-кратко толкова по-добре. Различно е от друг път ... бързам да натъпча кабелите и лаптопа в чантата, защото последното позвъняванена телефона ме извади от размислите и ме усмихна. Бързам да се прибера у дома, където си ти.

Антиквар

Днес минах през някои любими места във Варна за книги на старо. За първи път отивайки там си имах цел и търсех нещо конкретно, и разбира се не намерих, но за това пък се сблъсках с едни хубави разни неща. Пак загубих мноого време да се ровя и да търся съкровища и бях на косъм да се сдобия с Айвънхоу - издание от незнайна година, но преди ревизията на езика и премахването на двойното е и еръй. За съжаление не беше цялата, голяма част от листите липсваха и нямаше шанс да бъдат открити. За това пък се сдобих с някакво странно издание на Стайнбек - годината на отпечатване също неизвестна.

Едно от моите чудовищни създания - Wanda

Тъй като интензивно започнах да си ползвам пак Windows среда по една или друга причина, но някои дребни джуджки от Ubuntu определено ми липсват реших да си напиша още едно чудовище. Ако някога сте се сблъсквали с Wanda the fortune teller :) знаете защо ми липсва. Изключително пристрастяваща е. И тъй като никой не я е написал за Win, реших да си я напиша. Приложението ползва Linux-ките fortune файлове.

Това е бета версия на, така че не ми връзвайте много кусури :)

Четецът

Малко филми напоследък могат да ме грабнат или накарат да се замисля ... повечето профучават пред очите ми за час и половина или за малко повече и после никой. На някои от тях успявам да запомня заглавието, но повечето не биват споходени от тази участ. И колкото повече толкова повече ... хех ... с особена сила това важи за холивудските продукции.

Остава

Преди няколко години ме поканиха на едно живо изпълнение в Зона-та във Варна.
За тези които не знаят какво е "Зоната" - това не е или по-точно не беше чалга клуб (така типични за града), нито някаква дискотечка, беше си едно хубаво малко място за underground музика, чието заглавие ако трябва да сме точни беше "Зона 51". По стечение на обстоятелствата и този клуб затвори врати, но това е друга тема.

Париж през нощта

Беше много отдавна, когато открих Превер за себе си. Това беше доста преди поезията въобще да започне да представлява някакъв интерес за мен ... и той ме разтърси. Когато някой ме попита, кой ти е любимия поет, Превер никак не е първият, който изниква в съзнанието ми, но неминуемо се показва, като дълбоко скрита същност в последствие. Ето един стих, който звучи на френски много красиво (за съжаление все още не мога да го рецитирам в оригинал). Публикувам го заедно с превода на LeeAnn, най-добрия превод на български език на този стих по мое лично мнение. Заедно с това публикувам и интерпретацията на Веселин Ханчев, която също намирам за красива :)

Имало едно време
Имало едно време ...
Имало едно време ...
Имало едно време бар ... един наистина хубав бар в центъра на Варна. Това си беше тясно местенце за хора с широки души. Беше място с хубава музика и непретенциозна обстановка ... място, в което можеше да се отърсиш от глупостите на ежедневието и да се радваш на собствената си компания в присъствието на други хора, които правят точно същото нещо. Имало едно време ...